Имунизационен календар на Република България
„Имунизационен календар на Република България“ е утвърдената от министъра на здравеопазването схема на приложение на задължителните планови имунизации и реимунизации, която включва подлежащите възрастови групи, видовете препарати, сроковете и начина на приложението им.Сегашният имунизационен календар е сравнително нов ( в сила от 31.05.2005г. ).Старият им. календар ,по който се работеше повече от 10 г.,и който е отразен във Здравноосигурителните ви книжки,вече не е в сила.
Основните разлики са ,че преди се поставяше ваксина против заболяването Тетанус на навършилите 45,55,65, 75…год.,а сега се прави комбинирана ваксина срещу Тетанус и Дифтерия,отпадна приемът на Полиомиелит на 1г. и 10 мес., поставянето на убита ваксина срещу Полиомиелит,както и някои малки промени във възрастта на подлежащите на някои други ваксини. Друга основна отлика е изискването ваксината да се поставя в месеца, в който пациентът навърши определената за имунизация възраст.
За сведение имунизация се нарича поставянето на една или няколко дози от една определена ваксина с цел постигане на едно достатъчно високо ниво на имунитет ( имунна защита ) срещу болестта за която е предназначена ваксината. Реимунизация е поставянето след определен период на допълнителна доза от същата ваксина,чието предназначение е поддържане на имунитета срещу болестта във времето.
Каква е разликата между имунизация и ваксинация?
Имунизацията може да бъде пасивна-чрез преболедуване от една инфекциозна болест също се изработва имунитет срещу нея в организма на човека.Докато ваксинацията е активна имунизация чрез вкарването в организма на ваксина ( живи, но неопасни или мъртви микроби,или части от тях, срещу които организмът изработва антитела или бели кръвни клетки предпазващи го от истински опасните бактерии и вируси )
Имайте в предвид,че изпълнението на ваксините от имунизационния календар е задължително за всички граждани на Република България,като за отказ от това задължение, пациентът или неговите родители ( когато е под 18г. ) подлежат на финансова санкция от РИОКОЗ ( Регионална инспекция по опазване и контрол на общественото здраве-бившата ХЕИ ). Смисълът на тази мярка е да не остават неимунизирани лица,тъй като те представляват опасност и за обществото като болни и заразоносители ( преносители ) на опасни инфекциозни заболявания.
Съкращения на някои ваксини-ДТК-Дифтерия,тетанус и коклюш; ДТ-Дифтерия и тетанус, ТД-тетанус и дифтерия,МПР-Морбили,паротит, рубеола;БЦЖ-бактерий на Калмет и Герен-ваксина срещу Туберкулоза;Проба Манту-проба чиято цел е да се установи наличието на имунитет срещу Туберкулоза и която при отрицателен резултат,налага повторна ваксинация БЦЖ.
Тъй като за поставянето на ваксините има противопоказания-остри инфекциозни заболявания, висока температура, диария и др.,поставянето им може да се отложи, но за не повече от 6 месеца ( по временни медицински противопоказания )!
За сваляване на висока температура при бебета – Панактив
Отлагането по медицински противопоказания за срок, по-дълъг от шест месеца, се извършва с решение на областна специализирана комисия. Имунизациите могат да се отложат ,но не и да се поставят предварително през интервал по-малко от 1 месец,тъй като технологичното време необходимо на организма да изработи имунитет срещу поредната доза ваксина е точно толкова, и намесата на нова ваксина в този период компрометира процеса.
По преценка на лекаря,и при епидемични показания почти всички ваксини могат да се комбинират ( поставят едновременно ) с изключение на МПР ( морбили,паротит,рубеола ) която винаги трябва да се поставя самостоятелно.
Имунизационен календар 2018
Имунизационен календар на Република България
Имунизациите
Темата за имунизациите присъства във всички форуми дискутиращи детското здравеопазване. За съжаление битува мнението, че ползата от имунизациите е много по-малка отколкото вредата. Описват се картини на дечица жестоко страдащи от направените им ваксини. Всява се паника. Считам, че следва да се внесе извесна яснота относно това що е имунизация, какво е ваксина, как и кога трябва да се прилагат ваксините, какво да очакваме като нежелани реакции и положителен ефект. Няма да си спестя епитета като кажа, че е пълна глупост да се отрича ползата от имунизациите. Благодарение на тях човечеството забрави що е едра шарка.
Практически не се срещат заболявания като морбили, накога наричано детска чума, дифтерия и полиомиелит. Трябва обаче да знаем, че причинителите на тези заболявания не са унищожени. Те се намират в обкръжаваща ни среда и само направените ни имунизации ги възпират от това да предизвикат заболявания и епидемии. За да сме сигурно защитени като индивиди срещу дадено заболяване е нужно да има така наречен колективен имунитет, т.е повече от 80 % от населението да е имунизирано срещу съответното заболяване. Падането на процента на колективиния имунитет води до повишаване на риска от развитие на заболявания и епидемии дори сред имунизираните. Какво представлява имунизацията!? Това е процес на внасяне на чужди антигени в организма с последващо задействане на имунния отговор и изработване на спецефична защита. В зависимост от типа на ваксината се внасят живи микроорганизми, загубили своята вирулентност, сиреч способността си да причинят заболяване, убити микроорганизми или частици от микроорганизми. От голямо значение за всяка ваксина е внасяния материал да притежава достатъчна имуногенност, т.е да може да предизвика пълноценен имунен отговор. Нежеланите реакции от имунизацията наричаме реактогенност на ваксината. Стремежа е тя да бъде възможно най-ниска. Изработването на вакцини е сложен и продължителен процес. Какво става след имунизацията!? Ако макроорганизма във времето срещне съответния патогенен микроорганизъм, то последният бързо се разпознава, ефективно се унищожава, и се възпрепятства развитието на заболяване. За постигането на такъв блестящ резултат обаче е нужен пълноценен имунитет, а за неговото изработване е нужна качественна ваксина и нейното правилно прилагане!
Много фирми по света се занимават с производство на вакцини. Продуктите се сертифицират и гарантират надежна имуногенност. Разбира се, желателно е освен висока имуногенност, ваксината да притежава възможно най-ниска реактогенност. Често постигането на такъв оптимален баланс рефлектира върху цената на продукта. Колкото и добра да е една ваксина, за постигане на пълноценен ефект е нужно нейното правилно приложение! Тук е мястото и времето, когато се намесва човешкия фактор. За съжаление грешките при прилагането на вакцините и възникналите в резултат на това отрицателни реакции водят до формиране на негативно отношение към имунизациите като цяло. Ваксините трябва да се прилагат на съответното място и по съответния начин, така както е отбелязано в техните инструкции. Преди да се пристъпи към имунизация детето трябва да бъде прегледано от лекар. Смисълът на този преглед е да се прецени подходящ ли е избрания момент за провеждане на имунизацията. Не следва да се прави имунизация при наличие на признаци на инфекция и заболявания, при които имунизациите са противопоказани. Счита се, че ако се направи имунизация в хода на инфекциозно заболяване това би могло да утежни заболяването от една страна и да доведе до изработване на непълноценен имунитет от друга страна. Нещо важно, което също трябва да споменем тук е и понятието „индивидуална чувствителност“. Ние хората, като представители на един биологичен вид много си приличаме външно, но и се отличаваме. Същото е и с реакциите ни към съответните препарати, медикаменти, вакцини. Някои хора към определен продукт проявяват специфична реакция. Да се предугади дали ще има специфична, индивидуална реакция е практически невъзможно. За наша радост такива прояви на индивидуална чувствителност особено с нежелан ефект са твърде редки. Към много инфекциозни заболявания няма разработени вакцини. В същото време, заболявания към които има разработени вакцини не са включени в списъка на задължителните. За да се премине към задължителна имунизация срещу дадено заболяване, заболяването трябва да е социално значимо. Същевременно трябва да е възможно изработването на качественна и достатъчно евтина ваксина. Задължителните имунизации са отразени в имунизационните календари на страните, които са изработени в съгласие с изискванията на Световната здравна организация и се отличават незначително.
В обобщение на написаното по-горе ще кажа че :
1. Имунизациите са сигурен начин да се предпазим от опасни болести!
2. За да има ефект от направената имунизация е нужна качественна ваксина и нейното правилно приложение.
3. Поради индивидуалните ни особености винаги има някакъв хипотетичен риск от развитие на нежелателна реакция вследствие на имунизация, но рискът от възникване на заболяване, което би могло да доведе до фатален изход или инвалидизиране е многократно по-голям ако не се проведе имунизацията.
щ на бъдещите и настоящи родители.
Схема имунизации
Имунизациите са много важни за нашето дете.Обикновено те са следят от личният ни лекар, но е добре и ние да сме запознати с ваксините, които трябва да будат направени.За да се избегнат усложнения по време на имунизация и след това трябва да се знае че пациентат трябва де е напулно здрави да запзи това си състояни извесно време след това.Ето една схема на задължителните имунизаций:
Първите 24 часа след раждането-имунизация против хепатит тип В (I прием).
От 48-ия час -Имунизация против туберкулоза .
От 1-ия месец- Имунизация против хепатит тип В (II прием).
От 2-ия месец
Имунизация против полиомиелит ( I прием)
Имунизация против дифтерия, тетанус и коклюш (I прием).
От 3-я месец
Имунизация против полиомиелит ( II прием).
Имунизация против дифтерия, тетанус и коклюш ( II прием).
От 4-ия месец
Имунизация против полиомиелит ( II прием).
Имунизация против дифтерия, тетанус и коклюш ( II прием).
От 6-ия месец Имунизация против хепатит тип В (III прием).
От 7-10-ия месец
Проверка за белег след БЦЖ-имунизацията. На децата без белег се прави проба Манту (5 МЕ ППД-пречистен протеинов дериват) и отрицателните се имунизират. Отрицателна е пробата, когато около инжекционното място не се появи зачервяване или то е по малко от 8мм. в диаметър.
От 13-ия месец
Имунизация против морбили, паротит и рубеола.
От 14-ия месец
Първа реимунизация против полиомиелит ( IV прием).
От 22-24-ия месец
Втора реимунизация против полиомиелит ( V прием).
До 24-ия месец
(поне една година след III прием) Първа реимунизация против дифтерия, тетанус и коклюш ( IV прием)
На 6-7 години (I клас)
Трета реимунизация против полиомиелит ( IV прием)
Реимунизация против дифтерия и тетанус
Реимунизация против туберкулоза ( след отрицателна проба Манту)
На 10-11 години ( V клас)
Реимунизация против туберкулоза ( след отрицателна проба Манту)
На 11-12 години ( VI клас)
Реимунизация против морбили
Реимунизация против рубеола (девойки)
Реимунизация против дифтерия и тетанус
На 16-17 години (Х клас)
Реимунизация против тетанус и дифтерия
Реимунизация против туберкулоза ( след отрицателна проба Манту)
На 25 и 35 г. (при студентите в последния курс)
Реимунизация против дифтерия и тетанус.
От 45-ата година нататък през 10 години реимунизация против тетанус.
Благодарим на http://bobotic.bg/ за материала